Живот в кашони

Все повече крайно бедни и все повече безразличие

Една фотоистория на Владимир Янев

Статистиката е жестока.Всеки пети в България е беден,а близо 700 хиляди души са застрашени от така наречената "дълбока бедност". Данните са сухи,но зад тях стоят реални съдби и провалени биографии. Много, много мъка, страдание, затрити мечти. Дали сме бедни или богати зависи от много неща. От лични качества и от средата в която живеем. Рискът от бедност в столицата е едва 7,3 процента ,а във Видин около 42 процента. Да, живеем в два паралелни свята. София и всички останали. За това обаче никой не говори. Никой не говори,че 80 процента от хората в родопските села са в недоимък,макар ,че имат някакви доходи. Те не се споменават, тъй като по някакъв начин се оправят сами. Сами се оправят и гражданите, които водят живот в кашони. Всеки ден ги срещаме. Свикнали сме с тях, често дори ги подминаваме с досада, правим се, че не ги виждаме. Без да се замисляме, че много от хората, докарани до житейския ръб, са били хора като нас- имали са работа, семейства, дом, вероятно домашен любимец. Но нещо, някъде се е пропукало в съдбата им. Те не просят, не досаждат, просто се опитват да оцелеят. И по никакъв начин не висят на системата. Тя пък, хич, ама хич не се интересува от тях.

В Северозападна България няма магистрали и молове.Това, според хората там, са пълни глезотии. Защото мизерията е повсеместна. Социалното неравенство у нас се увеличава и то все по-видимо. Почти 24 процента или около 1,69 милиона души живеят под линията на бедността .Появи се и понятието "работещи бедни",  което е почти невъзможно за обяснение.Това са хора,които работят,получават някакви заплати,но едва свързват двата края.Те са на ръба.Според статистиката това са почти 8 процента от българите. Цифри, статистики, и нищоправене.

Може да се извадят още много числа и проценти. Какъв е смисълът обаче. Май никакъв. Хората са там, на улицата, където водят своя живот в кашони. Има все повече крайно бедни и все повече безразличие.